31 окт. 2008 г., 07:15

IN MEMORIAN

Поэзия » Любовная

909 0 1

                                                        IN MEMORIAN

                                   Тази вечер ще залостя вратата.
                                   Ще остана самичка със себе си.
                                   Във жарта ще догарят дървата,
                                   а аз ще мисля за тебе...

                                   Ще останат отвън неуспехите
                                   и големи, и малки неволи...
                                   И изкъпана, и пречистена
                                   пред олтара на белия лист ще се моля...

                                   Знам - така музата не ще ме споходи!
                                   Спокойна и тягостна - аз не ще я
                                   привличам...
                                   Но какво съм виновна,
                                   че и след смъртта те обичам!!!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

ruba (Руми Бакърджиева)

Стихът ме грабна още с първия си ред. Да останеш сама със себе си и спомена за обичания човек. Много, много силно и истниско. Но в третия куплет нещо се обърках... Спокойна и тягостна можеш ли да бъдеш едновременно и то в такъв момент, когато потъваш в спомени и молитви? Помисли върху третата част и ще би станало невероятно силно стихотворение.

2008-10-31T16:36:56+02:00

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Поэзия 5.6K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Поэзия 5.1K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Поэзия 5.6K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поэзия 5K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поэзия 4.1K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬