Открадвал ли си някога усмивка?
На дете или на случаен минувач?
Или забързан по улиците бродиш…
Във времето, поредния бегач?
Стрелките на часовникът ни правят слаби!
Чертите вертикални са, и всичко свършва щом станат обща в хоризонтал…
Богат в живота не е този, който с пълни шепи граби, а онзи, който в нищетата си сърце(то) си ти е дал.
След всяко вдишване променят се нещата!
Опитай за душата си да си слушател!
Недей да пишеш в листа на живота с химикал…
Моливът нека да ти е приятел!
Да знаеш и да можеш - две състояния изискващи вглъбеност.
Не името човека прави, а човек му дава тежест със своите дела…
За никой не е тайна колко малко му е нужно, на другия отсреща да му порастат крила…
И подредени с нарисувани усмивки,
не сме ли ние най-смешните в житейския манеж?
В желанието си да бъдем повече и да блестим изкуствено, сме деградирали и на крачка от падеж…
Очите щом затворени са, ушите склонни са да заобичат.
Две думи са способни да променят светове!
Да имаш някого до себе си и дори да помълчите, стига ти…
“Тук съм!” Да! Думите са две.
© Съби Седник Todos los derechos reservados