Нощната прохлада на септември
стъпките ми нежно приютява.
Но душата ми в нахалните брътвежи
на миналото пак се омотава..
Лица и думи пак се гонят -
воюват, с бяс, и крясъци и удар
по разума ми - безучастен камък,
таящ се в ъгъла във ступор.
Листата тихичко прошумоляват -
съмишленици на студений пòвей
Пожълтели тихо зад мен падат
с насмешка над самотния ми поход. ...