Инквизиция
Нощната прохлада на септември
стъпките ми нежно приютява.
Но душата ми в нахалните брътвежи
на миналото пак се омотава..
Лица и думи пак се гонят -
воюват, с бяс, и крясъци и удар
по разума ми - безучастен камък,
таящ се в ъгъла във ступор.
Листата тихичко прошумоляват -
съмишленици на студений пòвей
Пожълтели тихо зад мен падат
с насмешка над самотния ми поход.
Играе руската рулетка -
кой образ следващ ще се падне;
Дали е незначителна забежка,
или стара болка пак ще пламне..
Жигосват ме един след други
всички, що били са във сърцето.
Крача бъзо, бягам до полуда..
но настига ме, съзнание проклето!
Звън на ключ, вратата хлопна
Подслон, в дома ми, и утеха...
Уви! Спасението губи се, щом почна
Инквизиция от спомени скроена.
Бутилката! Последен пристан мой!
Амнистия ми дай! Макар греховна..
Обгърната във дим, с последен вой
попива ме блажена безтегловност...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Доротея Всички права запазени
