Insomnia
Да разделим ли тази нощ на две?
Ти – в твоята, аз – в мойта половина...
Заключих всички лоши светове,
но болката не ме подмина.
Не спим. И като прилепи в стъкло
се блъскат мислите ожесточено.
Забравих колко топло е било,
запомних колко бе студено.
И като вълци, изпълзели от безкрая,
се зъбят грехове неопростени.
Да ти простя ли всяка празна стая,
ще ми простиш ли устните солени?
Не спим. Безсънието тихо лази
към изгрева със хиляди краченца...
Дано, дано успеем да опазим
от теб и мен поне едно парченце!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Рада Димова Todos los derechos reservados
