29 mar 2017, 13:32

Insomnia 

  Poesía » Otra
2653 20 31

                  

 

Да разделим ли тази нощ на две?

Ти – в твоята, аз – в мойта половина...

Заключих всички лоши светове,

но болката не ме подмина.

 

Не спим. И като прилепи в стъкло

се блъскат мислите ожесточено.

Забравих колко топло е било,

запомних колко бе студено.

 

И като вълци, изпълзели от безкрая,

се зъбят грехове неопростени.

Да ти простя ли всяка празна стая,

ще ми простиш ли устните солени?

 

Не спим. Безсънието тихо лази

към изгрева със хиляди краченца...

Дано, дано успеем да опазим

от теб и мен поне едно парченце!

 

                                   

© Рада Димова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??