Да разделим ли тази нощ на две?
Ти – в твоята, аз – в мойта половина...
Заключих всички лоши светове,
но болката не ме подмина.
Не спим. И като прилепи в стъкло
се блъскат мислите ожесточено.
Забравих колко топло е било,
запомних колко бе студено.
И като вълци, изпълзели от безкрая,
се зъбят грехове неопростени.
Да ти простя ли всяка празна стая,
ще ми простиш ли устните солени? ...