4 mar 2023, 12:46  

Инстантно черно

  Poesía
851 2 9

Дъждовен петък е. Рисуват ми се мишки,

прегризващи душевната ми цялост

и разпиляващи на непосилносиви нишки,

което в мен, без друго, не е оцеляло.

 

Рисуват ми се кейове и призрачни корùта,

завръщащи се от далечно плаване,

превозили на борда си, и до едно, разбити

скелетите на сърца, до кост проядени.

 

Рисуват ми се писъци на прекроени чувства,

които да напасна с друг е невъзможно.

Дъждовноникакво ми е. Рисува ми се пустош,

с кервани

            от поведени

                        на заколение

                                        живот; и обич.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Таня Донова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Краси, Доче, усетили сте ме. Сърдечно ви благодаря!
  • "Дъждовноникакво" Разбирам и усещам.
    Причините? По дяволите всичките.!
    Дъждът ще повали, ще спре, а четката
    ще срещне цветовете за обичане.

    Браво и от мен!
  • Дъждовноникакво... -нарисувала си го
  • Мила ми Мари! ❤️
  • Поздравявам те, Taня! И заглавието, и напластеното в текста настроение на отчаяние са силно въздействащи!
    Специални аплодисменти и за разбиващата поанта! ❤️

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...