4.03.2023 г., 12:46  

Инстантно черно

855 2 9

Дъждовен петък е. Рисуват ми се мишки,

прегризващи душевната ми цялост

и разпиляващи на непосилносиви нишки,

което в мен, без друго, не е оцеляло.

 

Рисуват ми се кейове и призрачни корùта,

завръщащи се от далечно плаване,

превозили на борда си, и до едно, разбити

скелетите на сърца, до кост проядени.

 

Рисуват ми се писъци на прекроени чувства,

които да напасна с друг е невъзможно.

Дъждовноникакво ми е. Рисува ми се пустош,

с кервани

            от поведени

                        на заколение

                                        живот; и обич.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Таня Донова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Краси, Доче, усетили сте ме. Сърдечно ви благодаря!
  • "Дъждовноникакво" Разбирам и усещам.
    Причините? По дяволите всичките.!
    Дъждът ще повали, ще спре, а четката
    ще срещне цветовете за обичане.

    Браво и от мен!
  • Дъждовноникакво... -нарисувала си го
  • Мила ми Мари! ❤️
  • Поздравявам те, Taня! И заглавието, и напластеното в текста настроение на отчаяние са силно въздействащи!
    Специални аплодисменти и за разбиващата поанта! ❤️

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...