25 ene 2008, 12:10
Инструктор
Пак инструкторът до мен
е в шофьорския ми ден
и с другари по съдба
във колата ни събра.
Зад волана бавно сядам
и колана си затягам
казвам си: С кафенце тройно,
ще ми бъде по-спокойно.
Но огледай се дали
е свободно от коли
и мигача си пусни,
дай сега, напред тръгни.
Но със моето вълнение
все изпадам в затруднение.
Чувам: ,,И сега к'во правим?''
С отговора пак се бавим.
Чувам: ,,Леко, леко! Давай газ.''
Ах, защо не съм у нас?
Мале, трябва да завия!
Как ли аз сега ще свия?
За страха си аз забравям,
тъй добре след туй се справям.
След завоя ми наляво,
казва ми се: ,,Браво! Браво!''
Все очаквам в труден миг
от инструктора ми - вик.
Ала е с железни нерви.
Как понася моите маневри?
Знам, косата му настръхва,
гърлото му с мен пресъхва.
Гледам, че е побеляла.
К'во ли още е видяла?
Ето пак отново сдъвка
във устата нова дъвка.
Коментирам: ,,Тих днес бяхте.
Как със мен не полудяхте?
Трябваше и да паркирам,
да сгреша, аз все намирам.
На баир със ръчна спирам,
там от страх така умирам.
Вие кротко си седяхте
и въобще не ми крещяхте.
Благодарна съм, признавам!
Да се справям, се надявам.
Постепенно ще забравя
за страха и ще се справя.
Имайте със мен търпение,
с трудното ми обучение!''
Ех, инструкторът ни местен,
тих, спокоен е и свестен.
Той добре ще ни обучи
и на всичко ще научи.
е в шофьорския ми ден
и с другари по съдба
във колата ни събра.
Зад волана бавно сядам
и колана си затягам
казвам си: С кафенце тройно,
ще ми бъде по-спокойно.
Но огледай се дали
е свободно от коли
и мигача си пусни,
дай сега, напред тръгни.
Но със моето вълнение
все изпадам в затруднение.
Чувам: ,,И сега к'во правим?''
С отговора пак се бавим.
Чувам: ,,Леко, леко! Давай газ.''
Ах, защо не съм у нас?
Мале, трябва да завия!
Как ли аз сега ще свия?
За страха си аз забравям,
тъй добре след туй се справям.
След завоя ми наляво,
казва ми се: ,,Браво! Браво!''
Все очаквам в труден миг
от инструктора ми - вик.
Ала е с железни нерви.
Как понася моите маневри?
Знам, косата му настръхва,
гърлото му с мен пресъхва.
Гледам, че е побеляла.
К'во ли още е видяла?
Ето пак отново сдъвка
във устата нова дъвка.
Коментирам: ,,Тих днес бяхте.
Как със мен не полудяхте?
Трябваше и да паркирам,
да сгреша, аз все намирам.
На баир със ръчна спирам,
там от страх така умирам.
Вие кротко си седяхте
и въобще не ми крещяхте.
Благодарна съм, признавам!
Да се справям, се надявам.
Постепенно ще забравя
за страха и ще се справя.
Имайте със мен търпение,
с трудното ми обучение!''
Ех, инструкторът ни местен,
тих, спокоен е и свестен.
Той добре ще ни обучи
и на всичко ще научи.
© Иванка Морарова Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
-
Усмивки!Все пак си попаднала на спокоен човек,а моят не беше такъв.Весело стихче!
-
Благодаря на всички!Надявам се,че сте го прочели с усмивка.
-
Ех че веселяшко, но и доста сериозно!
Поздравления, Ваня! -
Интересно си поднесла стих от нашето ежедневие!
Поздрави! -
Късметлийче си ти,Ваня,щом си случила на такъв "кротък" инструктор...Може да е побелял,но едва ли всичко е видял...Шестичка имаш днес от мен!Засмян и спорен слънчев ден!С обич,за теб!
-
"Знам, косата му настръхва,
гърлото му с мен пресъхва.
Гледам, че е побеляла.
К'во ли още е видяла?" хахахахахах СУПЕР СИ!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
