Инструктор
Пак инструкторът до мен
е в шофьорския ми ден
и с другари по съдба
във колата ни събра.
Зад волана бавно сядам
и колана си затягам
казвам си: С кафенце тройно,
ще ми бъде по-спокойно.
Но огледай се дали
е свободно от коли
и мигача си пусни,
дай сега, напред тръгни.
Но със моето вълнение
все изпадам в затруднение.
Чувам: ,,И сега к'во правим?''
С отговора пак се бавим.
Чувам: ,,Леко, леко! Давай газ.''
Ах, защо не съм у нас?
Мале, трябва да завия!
Как ли аз сега ще свия?
За страха си аз забравям,
тъй добре след туй се справям.
След завоя ми наляво,
казва ми се: ,,Браво! Браво!''
Все очаквам в труден миг
от инструктора ми - вик.
Ала е с железни нерви.
Как понася моите маневри?
Знам, косата му настръхва,
гърлото му с мен пресъхва.
Гледам, че е побеляла.
К'во ли още е видяла?
Ето пак отново сдъвка
във устата нова дъвка.
Коментирам: ,,Тих днес бяхте.
Как със мен не полудяхте?
Трябваше и да паркирам,
да сгреша, аз все намирам.
На баир със ръчна спирам,
там от страх така умирам.
Вие кротко си седяхте
и въобще не ми крещяхте.
Благодарна съм, признавам!
Да се справям, се надявам.
Постепенно ще забравя
за страха и ще се справя.
Имайте със мен търпение,
с трудното ми обучение!''
Ех, инструкторът ни местен,
тих, спокоен е и свестен.
Той добре ще ни обучи
и на всичко ще научи.
е в шофьорския ми ден
и с другари по съдба
във колата ни събра.
Зад волана бавно сядам
и колана си затягам
казвам си: С кафенце тройно,
ще ми бъде по-спокойно.
Но огледай се дали
е свободно от коли
и мигача си пусни,
дай сега, напред тръгни.
Но със моето вълнение
все изпадам в затруднение.
Чувам: ,,И сега к'во правим?''
С отговора пак се бавим.
Чувам: ,,Леко, леко! Давай газ.''
Ах, защо не съм у нас?
Мале, трябва да завия!
Как ли аз сега ще свия?
За страха си аз забравям,
тъй добре след туй се справям.
След завоя ми наляво,
казва ми се: ,,Браво! Браво!''
Все очаквам в труден миг
от инструктора ми - вик.
Ала е с железни нерви.
Как понася моите маневри?
Знам, косата му настръхва,
гърлото му с мен пресъхва.
Гледам, че е побеляла.
К'во ли още е видяла?
Ето пак отново сдъвка
във устата нова дъвка.
Коментирам: ,,Тих днес бяхте.
Как със мен не полудяхте?
Трябваше и да паркирам,
да сгреша, аз все намирам.
На баир със ръчна спирам,
там от страх така умирам.
Вие кротко си седяхте
и въобще не ми крещяхте.
Благодарна съм, признавам!
Да се справям, се надявам.
Постепенно ще забравя
за страха и ще се справя.
Имайте със мен търпение,
с трудното ми обучение!''
Ех, инструкторът ни местен,
тих, спокоен е и свестен.
Той добре ще ни обучи
и на всичко ще научи.
© Иванка Морарова All rights reserved.
