Пак инструкторът до мен е в шофьорския ми ден и с другари по съдба във колата ни събра. Зад волана бавно сядам и колана си затягам казвам си: С кафенце тройно, ще ми бъде по-спокойно. Но огледай се дали е свободно от коли и мигача си пусни, дай сега, напред тръгни. Но със моето вълнение все изпадам в затруднение. Чувам: ,,И сега к'во правим?'' С отговора пак се бавим. Чувам: ,,Леко, леко! Давай газ.'' Ах, защо не съм у нас? Мале, трябва да завия! Как ли аз сега ще свия? За страха си аз забравям, тъй добре след туй се справям. След завоя ми наляво, казва ми се: ,,Браво! Браво!'' Все очаквам в труден миг от инструктора ми - вик. Ала е с железни нерви. Как понася моите маневри? Знам, косата му настръхва, гърлото му с мен пресъхва. Гледам, че е побеляла. К'во ли още е видяла? Ето пак отново сдъвка във устата нова дъвка. Коментирам: ,,Тих днес бяхте. Как със мен не полудяхте? Трябваше и да паркирам, да сгреша, аз все намирам. На баир със ръчна спирам, там от страх така умирам. Вие кротко си седяхте и въобще не ми крещяхте. Благодарна съм, признавам! Да се справям, се надявам. Постепенно ще забравя за страха и ще се справя. Имайте със мен търпение, с трудното ми обучение!'' Ех, инструкторът ни местен, тих, спокоен е и свестен. Той добре ще ни обучи и на всичко ще научи.
Късметлийче си ти,Ваня,щом си случила на такъв "кротък" инструктор...Може да е побелял,но едва ли всичко е видял...Шестичка имаш днес от мен!Засмян и спорен слънчев ден!С обич,за теб!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.