Интервю на прощалната гара

8 oct 2024, 15:19

Poesía

126 1 4

ИНТЕРВЮ НА ПРОЩАЛНАТА ГАРА

Не останаха много въпроси.

А и отговор вече не търся.

Ти си облак, дъжда недоносил.

За прозрения вече е късно.

Пощальонът край мен не минава.

Избеля от надежди адресът.

В новинарските клюки и плява

спрях да питам коя съм, къде съм.

Постепенно изчезва перонът

и мъглата зад хълма го глътва.

Този влак няма аз да го гоня.

А за тебе навярно съм мъртва.

Но наесен, когато покрива

с тежък губер града листопадът,

си припомням, че бях и щастлива,

и горях като сноп върху клада.

Че прозорецът мой е осъмвал –

недоспал от парливи горещници.

Кръстопът между Рай или Пъкъл

твойте стъпки дълбаят в сърцето ми?

Този спомен навярно ми стига

да потъна в блажена забрава –

в любовта си – неписана книга.

Епилогът отворен остава.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.