ИНТЕРВЮ С ИЗБЯГАЛА ОТ ЗООПАРКА ГОРИЛА

Няма как да ти върна в зениците птиците, мила.

Няма как да ти стеля небеса, вкочанени от студ.

Аз приличам в снега на избягала зимна горила –

в зоопарка без мене цари суматоха и смут.

Продупчи ми билет за трамвая, води ме по „Руски” –

ще подскачам, ще клякам, ще се мятам в кълбо, на верев.

Ще се спра да попея пред щанда за бързи закуски,

ако мислиш, че мога да изкарам почтен някой лев.

Ще се срива пред нас на безличните хора масива.

И под Витоша сива ще вървим през ченгета – шпалир.

И ще бъдеш тъй горда със мен – и ще бъдеш щастлива! –

сякаш вечното лято ти носи горилата в мен – от Заир.

А накрая ме скрий в гардероба – и, мине ли зимата,

ще избягаме с теб нейде в Конго или в Мозамбик.

И от нашата обич ще почне глобалната смяна на климата –

прегърни ме, преди да ме хванат и вържат след миг!