Интервю с избягала от зоопарка горила
ИНТЕРВЮ С ИЗБЯГАЛА ОТ ЗООПАРКА ГОРИЛА
Няма как да ти върна в зениците птиците, мила.
Няма как да ти стеля небеса, вкочанени от студ.
Аз приличам в снега на избягала зимна горила –
в зоопарка без мене цари суматоха и смут.
Продупчи ми билет за трамвая, води ме по „Руски” –
ще подскачам, ще клякам, ще се мятам в кълбо, на верев.
Ще се спра да попея пред щанда за бързи закуски,
ако мислиш, че мога да изкарам почтен някой лев.
Ще се срива пред нас на безличните хора масива.
И под Витоша сива ще вървим през ченгета – шпалир.
И ще бъдеш тъй горда със мен – и ще бъдеш щастлива! –
сякаш вечното лято ти носи горилата в мен – от Заир.
А накрая ме скрий в гардероба – и, мине ли зимата,
ще избягаме с теб нейде в Конго или в Мозамбик.
И от нашата обич ще почне глобалната смяна на климата –
прегърни ме, преди да ме хванат и вържат след миг!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Валери Станков Все права защищены
