19 feb 2016, 11:38

Интимна импресия

  Poesía
2.4K 2 45

 

Нали ще ми дадеш да вкуся пак
от твоята прегърбена въздишка,
от крехката ти нежност - похлупак
на утрото, в което ме поиска...?

Сънуват миглите измислен сън,
залепнали за каната на здрача.
Самотносиньо е студеното навън,
но мъртвото не може да заплаче...!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Младен Мисана Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Силно ме трогнахте, Калиа, Евгения - благодаря ви най-сърдечно за вниманието!
  • Невероятно!
  • Благодаря ти, Влади! Трогнат съм.
    П.П. Все още лекувам декубиталните си рани от стената на позора.
  • Благодаря ви за вниманието, Анелия и Сеси! Трогнат съм от хубавите думи, които казахте, както и от факта, че оценихте текста ми. Нека попътният вятър е винаги до вас и да ви нашепва нови творби!
  • Неизмерима красота твориш, Мисана! Поздрави!

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...