Нали ще ми дадеш да вкуся пак
от твоята прегърбена въздишка,
от крехката ти нежност - похлупак
на утрото, в което ме поиска...?
Сънуват миглите измислен сън,
залепнали за каната на здрача.
Самотносиньо е студеното навън,
но мъртвото не може да заплаче...!
© Младен Мисана Todos los derechos reservados