19 февр. 2016 г., 11:38

Интимна импресия

2.4K 2 45

 

Нали ще ми дадеш да вкуся пак
от твоята прегърбена въздишка,
от крехката ти нежност - похлупак
на утрото, в което ме поиска...?

Сънуват миглите измислен сън,
залепнали за каната на здрача.
Самотносиньо е студеното навън,
но мъртвото не може да заплаче...!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Младен Мисана Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Силно ме трогнахте, Калиа, Евгения - благодаря ви най-сърдечно за вниманието!
  • Невероятно!
  • Благодаря ти, Влади! Трогнат съм.
    П.П. Все още лекувам декубиталните си рани от стената на позора.
  • Благодаря ви за вниманието, Анелия и Сеси! Трогнат съм от хубавите думи, които казахте, както и от факта, че оценихте текста ми. Нека попътният вятър е винаги до вас и да ви нашепва нови творби!
  • Неизмерима красота твориш, Мисана! Поздрави!

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...