19 февр. 2016 г., 11:38
Нали ще ми дадеш да вкуся пак
от твоята прегърбена въздишка,
от крехката ти нежност - похлупак
на утрото, в което ме поиска...?
Сънуват миглите измислен сън,
залепнали за каната на здрача.
Самотносиньо е студеното навън,
но мъртвото не може да заплаче...!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация