Интимни са писмата помежду ни,

но тях едва ли някой би могъл да разшифрова -

решена въпросителна без думи,

изпусната за миг случайна строфа.

Интимни са скандалите ни (тихомълком,  без слова)

и светлината в погледите ни изчезнала,

проклятията да се пратим и накрай света,

и тишината, легнала над бездната.

Дори да спрем да пишем е интимност някаква -

едно преливане сезонно между нас.

И ако се намерим, ще сме влакове,

пътуващи един към друг във точен час.

И ако се пропием, ще сме пътници,

останали на гарата самотни.

Интимно и житейските оскъдици

делим със тебе доживотно.

И в целия забързан дневен реверанс

една интимност само ни остава -

за кой ли дявол и не знам и аз...

Но тази именно интимност ни спасява.

21.04.15

Велико Търново