Интимни са писмата помежду ни,
но тях едва ли някой би могъл да разшифрова -
решена въпросителна без думи,
изпусната за миг случайна строфа.
Интимни са скандалите ни (тихомълком, без слова)
и светлината в погледите ни изчезнала,
проклятията да се пратим и накрай света,
и тишината, легнала над бездната.
Дори да спрем да пишем е интимност някаква -
едно преливане сезонно между нас.
И ако се намерим, ще сме влакове,
пътуващи един към друг във точен час.
И ако се пропием, ще сме пътници,
останали на гарата самотни.
Интимно и житейските оскъдици
делим със тебе доживотно.
И в целия забързан дневен реверанс
една интимност само ни остава -
за кой ли дявол и не знам и аз...
Но тази именно интимност ни спасява.
21.04.15
Велико Търново
© Елица Кръстева Все права защищены