Последна вечер на земята
и Иона връща времето,
преминало в корема на кита,
погълнато, предъвкано, изхвърлено
от тъмната утроба.
Дали било е страшно?
Красиви бяха всъщност
сводестите арки на ребрата,
олтара на езика, месестата готика
на устрашаващия изход.
Китът го изхрачи от дълбините си,
закашля се, изригна го, изтръгна го ...