31 dic 2010, 14:59

Иронично 

  Poesía » De amor
868 0 3

Загниха истини, покълнали погрешно,
и кофти избори щастливо овдовяха...
Не си до мен. Но в утрото следднешно,
знам, някой друг ще спре пред мойта стряха.
И спомени, сладникаво-блажени,
дъждецът джазов тихо ще удави.
Ще текнат кални вади срещу мене -
единствено след теб това остави...
Мътилка. Непризнание. Себичност.
Но всичко в този свят се преживява!
Не ти е нужна моята различност,
от твоята безцветност ми призлява...
Ще съмне пак.

И вместо да те мразя,

ще черпя по едно, ако те срещна,
частичката достойнство ще запазя -
сълза не ще пророня безутешна.
Наздраве! Как си?

Аз? – Невероятно!

От кеф сега, а не от страх треперя...
Звънят ми. Тръгвам. Беше ми приятно...
Допий си...

Мен ме чакат за вечеря!

31.12.2010г., 14 ч.

Милена Белчева

© Милена Белчева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??