Иронично

Dec 31, 2010, 2:59 PM

Poetry » Love

768 0 3

Загниха истини, покълнали погрешно,
и кофти избори щастливо овдовяха...
Не си до мен. Но в утрото следднешно,
знам, някой друг ще спре пред мойта стряха.
И спомени, сладникаво-блажени,
дъждецът джазов тихо ще удави.
Ще текнат кални вади срещу мене -
единствено след теб това остави...
Мътилка. Непризнание. Себичност.
Но всичко в този свят се преживява!
Не ти е нужна моята различност,
от твоята безцветност ми призлява...
Ще съмне пак.

И вместо да те мразя,

ще черпя по едно, ако те срещна,
частичката достойнство ще запазя -
сълза не ще пророня безутешна.
Наздраве! Как си?

Аз? – Невероятно!

От кеф сега, а не от страх треперя...
Звънят ми. Тръгвам. Беше ми приятно...
Допий си...

Мен ме чакат за вечеря!

31.12.2010г., 14 ч.

Милена Белчева

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

veesii70 (Веселка Стойнева)

2011-02-05T22:41:22+02:00

Пишеш интересно и силно!!!
Поздрави и от мен!!!
Незабравима (Кремена Стоева)

2011-01-24T22:20:41+02:00

"Наздраве"!
florentino (Веско Цветанов)

2011-01-17T12:53:07+02:00

Има доста да допива Това за призляването от безцветност много ми хареса.