Ирония на любовта
1.2K
0
1
Ах, как те исках само за мен
и всяка вечер с надежда заспивах,
вярвах - ще дойде и нашият ден
и винаги насън се усмихвах.
Но всичко сън прозрачен беше...
и още сън безкраен е.
Животът подиграва ми се
и държи в окови моето сърце.
И до днес надеждата неугасима
продължава плахо да тлее в мен.
И заедно с нея се преплитат
две сълзи във погледа студен.
И тихо, бавно прорязват ми лицето
сълзите на болката и радостта.
От иронията нежно изстива сърцето,
от иронията на любовта.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
..снимката в профила ти!