HellMad (Адриан Иванов)
48 334
22 feb 2006, 23:14

Исках да бъда.. голям (след 18) 

  Poesía
710 0 6
Как чаках .. рожденният ден пълнолетен ..
Как исках ..да бъда мъж , пораснал , голям
но този ден уби на живота ми полъх летен
и превърна ме от волен ..във прям

Откъсна със злоба мечтите
и ме бутна в живота студен
заплака ранено сърцето
а копнежите гаснеха -ден подир ден

...а ръцете които някога галеха струни
днес напукани - болка търпят
очите в които някога живота искреше
днес за своето детство сълзят ..

© Адриан Иванов Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Незабравима носталгия със сълзи щастливи и тъжна болка!!!
  • отново си за 6!
  • Времето не може да се върне , но наистина е хубаво да съхраним детското в нас - то е най-хубавото , най-чистото . Благодаря отново
  • Детството...за беда не може да се върне,но можем да съхраним в себе си поне частица от детето,което някога сме били,да скрием от времето непокътнат спомена за детските мечти и усмивки!
  • Така е. На 18 човек се прощава с много от илюзиите си. И винаги боли.
  • много е хубаво много експресивно, а и си спомням по същия начин как чаках да стана "голяма" ,а сега отговорностите ми идват с трясък. на моменти ми се губи ритъма, но от мен 6 ..
Propuestas
: ??:??