Feb 22, 2006, 11:14 PM

Исках да бъда.. голям (след 18)

  Poetry
876 0 6
Как чаках .. рожденният ден пълнолетен ..
Как исках ..да бъда мъж , пораснал , голям
но този ден уби на живота ми полъх летен
и превърна ме от волен ..във прям

Откъсна със злоба мечтите
и ме бутна в живота студен
заплака ранено сърцето
а копнежите гаснеха -ден подир ден

...а ръцете които някога галеха струни
днес напукани - болка търпят
очите в които някога живота искреше
днес за своето детство сълзят ..

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Адриан Иванов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Незабравима носталгия със сълзи щастливи и тъжна болка!!!
  • отново си за 6!
  • Времето не може да се върне , но наистина е хубаво да съхраним детското в нас - то е най-хубавото , най-чистото . Благодаря отново
  • Детството...за беда не може да се върне,но можем да съхраним в себе си поне частица от детето,което някога сме били,да скрием от времето непокътнат спомена за детските мечти и усмивки!
  • Така е. На 18 човек се прощава с много от илюзиите си. И винаги боли.

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...