22 февр. 2006 г., 23:14

Исках да бъда.. голям (след 18)

Поэзия

877 0 6

Как чаках .. рожденният ден пълнолетен ..
Как исках ..да бъда мъж , пораснал , голям
но този ден уби на живота ми полъх летен
и превърна ме от волен ..във прям

Откъсна със злоба мечтите
и ме бутна в живота студен
заплака ранено сърцето
а копнежите гаснеха -ден подир ден

...а ръцете които някога галеха струни
днес напукани - болка търпят
очите в които някога живота искреше
днес за своето детство сълзят ..

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

gefita (Георги Табаков)

Незабравима носталгия със сълзи щастливи и тъжна болка!!!

2009-07-29T17:27:09+03:00
scram (Вал)

отново си за 6!

2006-02-28T14:19:34+02:00
HellMad (Адриан Иванов)

Времето не може да се върне , но наистина е хубаво да съхраним детското в нас - то е най-хубавото , най-чистото . Благодаря отново

2006-02-24T14:28:28+02:00
Белоснежка (Гергана Шутева)

Детството...за беда не може да се върне,но можем да съхраним в себе си поне частица от детето,което някога сме били,да скрием от времето непокътнат спомена за детските мечти и усмивки!

2006-02-24T01:29:09+02:00
кумеца (Румен Ченков)

Така е. На 18 човек се прощава с много от илюзиите си. И винаги боли.

2006-02-23T10:16:37+02:00