18 ene 2014, 18:41

Исках само да споделя

1.1K 0 0

Човешки ние сме същества -

страхуваме се от смъртта.

Казвали са всички адепти-аватари,

че тя е само врата.

Не знам дали докосвала ви е тя

със студените си крила...

И случи се и със мен -

като на всеки човек

от човек роден.

Но тези студени криле

не ме смутиха, а възхитиха!

Защо? И как така?

Ще кажете вие сега...

Духът се връща при Твореца -

нали така?

А живите всички се смириха,

паднаха злоба и ненавист,

егото заспа

пред Величието на Смъртта!

 

12.2013 г.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Есфир Асфар Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...