18.01.2014 г., 18:41

Исках само да споделя

1.1K 0 0

Човешки ние сме същества -

страхуваме се от смъртта.

Казвали са всички адепти-аватари,

че тя е само врата.

Не знам дали докосвала ви е тя

със студените си крила...

И случи се и със мен -

като на всеки човек

от човек роден.

Но тези студени криле

не ме смутиха, а възхитиха!

Защо? И как така?

Ще кажете вие сега...

Духът се връща при Твореца -

нали така?

А живите всички се смириха,

паднаха злоба и ненавист,

егото заспа

пред Величието на Смъртта!

 

12.2013 г.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Есфир Асфар Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...