18 янв. 2014 г., 18:41

Исках само да споделя

1.1K 0 0

Човешки ние сме същества -

страхуваме се от смъртта.

Казвали са всички адепти-аватари,

че тя е само врата.

Не знам дали докосвала ви е тя

със студените си крила...

И случи се и със мен -

като на всеки човек

от човек роден.

Но тези студени криле

не ме смутиха, а възхитиха!

Защо? И как така?

Ще кажете вие сега...

Духът се връща при Твореца -

нали така?

А живите всички се смириха,

паднаха злоба и ненавист,

егото заспа

пред Величието на Смъртта!

 

12.2013 г.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Есфир Асфар Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...