18 янв. 2014 г., 18:41

Исках само да споделя

1.1K 0 0

Човешки ние сме същества -

страхуваме се от смъртта.

Казвали са всички адепти-аватари,

че тя е само врата.

Не знам дали докосвала ви е тя

със студените си крила...

И случи се и със мен -

като на всеки човек

от човек роден.

Но тези студени криле

не ме смутиха, а възхитиха!

Защо? И как така?

Ще кажете вие сега...

Духът се връща при Твореца -

нали така?

А живите всички се смириха,

паднаха злоба и ненавист,

егото заспа

пред Величието на Смъртта!

 

12.2013 г.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Есфир Асфар Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...