18 янв. 2014 г., 18:41

Исках само да споделя

1.1K 0 0

Човешки ние сме същества -

страхуваме се от смъртта.

Казвали са всички адепти-аватари,

че тя е само врата.

Не знам дали докосвала ви е тя

със студените си крила...

И случи се и със мен -

като на всеки човек

от човек роден.

Но тези студени криле

не ме смутиха, а възхитиха!

Защо? И как така?

Ще кажете вие сега...

Духът се връща при Твореца -

нали така?

А живите всички се смириха,

паднаха злоба и ненавист,

егото заспа

пред Величието на Смъртта!

 

12.2013 г.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Есфир Асфар Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...