24 oct 2014, 23:13

Искам

  Poesía
996 0 2

Искам в живота ми да дойде някой и да каже, че за мене диша...

Ако трябва да излъже, искам, но да знам, че от земята до небето ме обича... Искам да ми каже, как притихва вечер тихо, като във ръцете му заспивам, да сподели, че сърцето му се свива, щом ме гледа как му се усмихвам...
Искам да признае, че изпитва страх, всеки път когато ме оставя, че не иска погледът си никога към други да отправям. Искам да признае, че му иде от любов с голи две ръце да ме убие, когато от инат отказвам да призная, какво в съзнанието ми се крие...
Искам...Защото се научих, че не е сила чувствата си да прикриеш. Да ревнуваш и да казваш, че след мен по-добри за тебе ще откриеш... Не е мъжка мисълта "По-рано трябваше да ти го кажа...", изпълнена със жалост... Да преглътнеш любовта си в знак на сила... Това за мен е най-убийствената слабост.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Викторио Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...