Искам да не плача, плача...
Искам да си тук.
Искам да обичам.
Със смешни имена
на пук да те наричам.
Но времето се влачи, влачи...
Искам да не трябва
пак да се сбогувам.
По ръба на устните си
в целувки ще те трупам.
Ах, спомените тача, тача...
Искам във очите
свои да те скрия.
Така свидни сълзите
нямаше да трия.
Уви, сама се давя, давя...
Искам щом те няма,
поне да спра да искам
във косите твои
пръсти да притискам.
Искам тебе да забравя, бавя...
© Доротея Todos los derechos reservados