NorwenaAldren (Доротея) NorwenaAldren (Доротея)
26 89
Jan 20, 2019, 7:46 PM

Искам.

  Poetry
497 0 1

Искам да не плача, плача...
Искам да си тук.
Искам да обичам.
Със смешни имена
на пук да те наричам.
Но времето се влачи, влачи...
Искам да не трябва
пак да се сбогувам.
По ръба на устните си
в целувки ще те трупам.
Ах, спомените тача, тача...
Искам във очите
свои да те скрия.
Така свидни сълзите
нямаше да трия.
Уви, сама се давя, давя...
Искам щом те няма,
поне да спра да искам
във косите твои
пръсти да притискам.
Искам тебе да забравя, бавя...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Доротея All rights reserved.

Ретроспекция към мен от преди 3 години - абсолютна ревла. :D

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0