Аз искам да съм цвят – дъга,
да танцувам по треви зелени,
сетне да съм стон – тъга,
да се стичам с кръвта студена.
Аз искам да съм вир – река,
да дълбая в твои шепи
и случваща се във съня – мечта -
сърцата ни безкрай да светят.
Аз искам да съм лъч – следа,
да се галя във лицето бледо,
после да съм зов – беда,
да се моля тайно да те гледам.
Аз искам да съм цвят – дъга,
да рисувам обич до полуда,
да се раждам тук, сега,
за да бъда вечно влюбен.
© Павел Тодоров Todos los derechos reservados