Аз искам да съм цвят – дъга,
да танцувам по треви зелени,
сетне да съм стон – тъга,
да се стичам с кръвта студена.
Аз искам да съм вир – река,
да дълбая в твои шепи
и случваща се във съня – мечта -
сърцата ни безкрай да светят.
Аз искам да съм лъч – следа,
да се галя във лицето бледо,
после да съм зов – беда,
да се моля тайно да те гледам.
Аз искам да съм цвят – дъга,
да рисувам обич до полуда,
да се раждам тук, сега,
за да бъда вечно влюбен.
© Павел Тодоров All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
