13 ene 2008, 1:50

Искам да избягам...

  Poesía
1.7K 0 13

Искам да избягам
и от себе си дори,
и от целия свят,
някъде да се скрия!
Друга, нова личност,
в мен да се всели
и цялата ми същност,
до дъно да промие!
Да изчистя сърцето си,
от отрова затлачено!
Да отключа очите си,
свободно да плачат...

 

Намразих себе си,
многоликата измамна луна!
Намразих слънцето,
с изгарящата топлина!
А и птиците егости,
пеят вече фалшиво,
преди да е дошла есента,
ненадейно отлитат...

Не искам вече спомени,
нито пък минало!
Да изчезнат всичките,
щом утрото развидели!
И едно ново слънце,
с галещи нежни лъчи,
едно чисто начало,
от нищото да сътвори!

 

Остави ме да спя...
Моля те, Господи,
сега не ме буди!!!
Събуди ме, когато
моето минало изгори!
Когато на света отново,
ще се поставят основи!
Когато земята, луната,
слънцето, звездите...
ще са вече нови!!!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Пепа Деличева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря Ели и Джейни за красивите пожелания!
    Галка, благодаря ти, къде се изгуби?
    Плами, Паола, радвам се. че ви е харесал стиха ми!
    Благодаря ви на всичките и ви прегръщам с обич!
  • Страхотно е!!! Браво!!!
  • "И едно ново слънце,
    с галещи нежни лъчи,
    едно чисто начало,
    от нищото да сътвори!"
    И аз ти го пожелавам Пепи за да не те боли!
    Много болка, много...
  • Пепи,мила...
    Поздрав и прегръдка за стиха...
  • Пожелавам ти ново Слънце и нови звезди!
    Само имай търпение...ще изгреят!

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...