Искам да избягам...
Искам да избягам
и от себе си дори,
и от целия свят,
някъде да се скрия!
Друга, нова личност,
в мен да се всели
и цялата ми същност,
до дъно да промие!
Да изчистя сърцето си,
от отрова затлачено!
Да отключа очите си,
свободно да плачат...
Намразих себе си,
многоликата измамна луна!
Намразих слънцето,
с изгарящата топлина!
А и птиците егости,
пеят вече фалшиво,
преди да е дошла есента,
ненадейно отлитат...
Не искам вече спомени,
нито пък минало!
Да изчезнат всичките,
щом утрото развидели!
И едно ново слънце,
с галещи нежни лъчи,
едно чисто начало,
от нищото да сътвори!
Остави ме да спя...
Моля те, Господи,
сега не ме буди!!!
Събуди ме, когато
моето минало изгори!
Когато на света отново,
ще се поставят основи!
Когато земята, луната,
слънцето, звездите...
ще са вече нови!!!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Пепа Деличева Всички права запазени
