Не мога да забравя любовта си...
обичам те, това не е шега...
отказах се от всичко, даже от мечтите,
но уви, ужасно закъсня...
Закъсня за срещата последна,
чаках с трепет, чаках, но уви,
плаках много, мъката горчива
в мен тотално любовта уби...
Може би така било е писано,
тя, съдбата, с мен се подигра,
върна те за миг в живота скапан,
след това замина, за беда...
Теб обичам, само теб мечтая
и копнея тъй да те прегърна,
но, уви, за жалост имаш нея ти,
искам но... не мога да те върна.
Не мога да забравя любовта си...
Боже, дай ми сили да успея,
ако искаш ще ти подаря мечтата си,
ти вземи я... искам да живея...
22.07.2008 г.
© Памела Todos los derechos reservados
толкова ли няма други по-красиви думи,изразяващи същото...иначе поздравления!!!