Как искам да се виждам бяла.
По-бяла от смеха на утринното ми небе.
Да тичам в синевата боса
и да ме прегръщат нечии добри ръце.
С усмивка искам всеки лъч да ме погали.
Да се диви от нежност и сърдитото море.
От влюбените ласки и сърцето
да запее с глас на пърхащо щурче.
В такава белота денят да ми да е песен.
Искрящи, думите да не са стрели.
И всеки с доброта да е облечен.
Тогава знам, че никой няма да тъжи. ...