Искам да съм бяла
Как искам да се виждам бяла.
По-бяла от смеха на утринното ми небе.
Да тичам в синевата боса
и да ме прегръщат нечии добри ръце.
С усмивка искам всеки лъч да ме погали.
Да се диви от нежност и сърдитото море.
От влюбените ласки и сърцето
да запее с глас на пърхащо щурче.
В такава белота денят да ми да е песен.
Искрящи, думите да не са стрели.
И всеки с доброта да е облечен.
Тогава знам, че никой няма да тъжи.
Да раздадем на скитника с усмивка
по лъжичка вяра и от свойта топлина.
И ако някой само с кимване ни отговори,
да му покажем колко е щастлив деня.
Така до здрач с любов ще сме богати.
Ще сме разбрали смисъла на всеки миг живот.
От белота душата ще се смее
и ще направим по-добър неповторимия си свят.
© Таня Кирилова All rights reserved.
Поздрав!
