Когато уморен денят
притваря натежали клепки
и слънцето угасва зад върха,
в здрача искам да съм твоя...
Сред стъпките нечути на нощта,
обгърната от чер сатен,
дори и сред сълзите на дъжда,
искам, искам да съм твоя...
Когато с писък вятърът навън
самоубийствено в прозореца се мята
и болката крещи във мен,
и тогава искам да съм твоя...
Когато гаснат падащи звезди
и мислиш, че дошъл е краят,
дори когато всичко се руши,
дори и мъртва, искам да съм твоя...
© Надежда Todos los derechos reservados