Объркани са всички мои мисли,
не се познавам даже вече...
Чувствам, сякаш съм измислена...
Някак близо... Някак и далече.
Пилея се забързано във дните си.
А после се събирам бавничко...
Не смея да погледна във очите си.
Уж твърда, толкова и слабичка.
Отричам се от хиляди възможности,
страдам после нейде скришно...
Страх ме е от всичките ми сложности,
искам да съм аз Предишната...
Онази малката...Която не Обичаше...
Онази тихата, която си мълчеше.
Онази сивата...Която се Отричаше...
Онази същата, която не личеше.
Сега съм друга...Сега съм аз Обичаща.
Сега съм бурна, истинска съм буря.
Сега съм цветна, сега съм и обричаща.
Сега голяма съм - искам да те чуя!
© Ивелина каменова Todos los derechos reservados