Объркани са всички мои мисли,
не се познавам даже вече...
Чувствам, сякаш съм измислена...
Някак близо... Някак и далече.
Пилея се забързано във дните си.
А после се събирам бавничко...
Не смея да погледна във очите си.
Уж твърда, толкова и слабичка.
Отричам се от хиляди възможности,
страдам после нейде скришно...
Страх ме е от всичките ми сложности,
искам да съм аз Предишната... ...