И този ден отмина на шега,
ден изпълнен с болка и тъга.
И тази нощ не мога да заспя,
спокойствието нейде отлетя.
Дълга, дълга е нощта.....
празна е моята душа.
До кога?
Събирам сили, за да се изправя,
напрягам воля и кураж -
за сетен път се провалих,
за сетен път, остър писък, вик...
До кога?
Тръгни си, болест, на часа,
върни ми деня и вечерта,
на сън дълбок да се насладя,
душицата да си успокоя.
Дълга, дълга е нощта,
искам вече да заспя...
19.06.2009г.
© Маргарита Георгиева Todos los derechos reservados
Пожелавам занапред, и на лирическата,
и на прекрасната авторка много щастие,
успех и късмет във всичко! ПОЗДРАВИ !!!!!!