Искам из тия поля да умра.
Si muero
Dejad el balcón abierto
Federico García Lorca
Искам из Тия поля да умра!
Нека, докато ми спира сърцето,
в мойте очи да се взира трева,
тези цветя да ми срешат косата,
въздухът свеж да ми секне дъха...
Искам из тия поля да умра.
Нека саван да ми бъде небето!
Гарван да гони праха ми с пера,
вълк да ми пее легенди за вярност,
паяк да вае прощални слова,
легнал край тази река на полето,
нека саван да ми бъде небето.
Пейте ми птици, когато умра!
Ястреби, дето не влизате в клетки,
птици от мойто свободно небе,
гръмки и кротки, прелетни, цветни,
да ме целувате с крехки криле...
И из гнездата си, пълни със младост,
хапки носете от мойта следа,
вдигайте празнична врява от радост,
... пейте ми, птици, когато умра!
Пейте ми песен, когато умра.
Нека за мене да плаче морето,
топла за мен да скърби есента,
вие обаче се смейте, момчета!
Песни ми пейте не със тъга!
За любовта, пролетта и конете,
пейте ми песен, когато умра!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Боромир Todos los derechos reservados
