9 may 2007, 23:10

Искам мъж (хумор)

  Poesía
2.7K 0 29
 

Грейна слънце. Топло стана.

Дедо Гошо замижа. И си спомни...

Еее, отдавна...

Мъжките си славни времена.

Живна сякаш. С бодра стъпка

хвана си бастуна за ръка.

И по пътя, поутъпкан...

пред дома на доктора се спря.

- Докторе, мерак ме гОри,

ама пусто... възрастта.

Лек за моите неволи...

Дай ми! Да се утеша!

- Дедо Гошо, слушай, слушай!

Ще ти дам вълшебен хап!

Вечер в супата на Гицка

- по едно и... нямаш яд.

Дедо Гошо позагладИл

мъдрия си сив мустак.

И усмихнато потъркал

по брадата чуден хап...

Ала нещо го зачопли,

зачовърка изведнъж -

тези докторски повели

май не са измислени от мъж...

Как така eдничко хапче,

чудодейно, (тази нощ)

ще събуди спяща дълго

от години мъжка мощ...

И така умислен Гошо

го измисли (де късмет)

да хързулне и на Гицка

и на себе си... по пет...

****

                                                   Хапна Гицка и кат грейна...

                                                        Гошо жадно замижа.                                      -                                                 Искам мъж - отрони Гицка

                                                     - Искам го, и аз го искам.

                                                           (дядо Гошо проехтя)

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Златка Вълкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...