8 dic 2006, 4:26

Искам пак

  Poesía
1.1K 0 0
Искам пак...

Искам те до мен сега...
Да ме будиш с топла ръка...
Да чувам пак “обичам те”...
Тези думи които толкова дълго изрича ги...

Искам пак да се гушна в теб...
Като в онзи слънчев ден...
Как искам пак да те хана за ръка...
И да забравя всичко за мига...

Но ето че ни делят километри хиляди сега...
И всичко остана в мрака на нощта...
Ти си замина и остави ме сама...
Без закрила без обич без нищо сега...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мариана Манева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...