Искам пак да е лято дори и за кратко,
нови трепети, нови тъй топли лъчи.
Да ме гали по бузите вятърът сладко,
да почувствам, че жива съм, както преди.
Ще запея с китарата старите песни,
ще усещам тревата по боси крака...
Ще танцувам пияна сред нощите летни,
ще заспивам със слънцето на сутринта.
Не ще мисля за утре, ще мисля за вчера –
в сърцето ми спомен красив ще остане –
как нови лица из тълпата намерих,
как нови приятели превръщат се в стари.
И после, след време, назад ще се върна,
ще плувам във спомени – лятна река.
Ще се смея на глас, две-три снимки прегърнала.
Искам пак да е лято... по боси крака.
© Екатерина Ангелова Todos los derechos reservados