ИСКАМ СИ КОЖАТА
Искам да гръмна!
На хиляди парченца да се разпилея.
Искам старото си Аз да върна!
И да разбера защо живея.
Късчетата да събера
на душата си разкъсана.
Да мисля. Да крещя.
Да чувствам без от никого
да съм прекъсвана.
Как искам да вали!
Дъждът болката ми да измие.
Тъгата, огорчението…
Любовта ми Той да не убие.
И от нея да не ме боли.
Свободата разумът да не отнеме.
Душата преродена тялото ми да приеме…
И ето – чувството се върна!
Пак вали.
© Даниела Todos los derechos reservados