Искам си свободата,
изгубвам се в мъглата...
Искам си светлината -
потъвам в тъмнината...
Искам си любовта -
целият съм в рани и кървя...
Искаш ми душата,
само тя ми остана,
вземеш ли ми нея,
ще умра,
ще умра...
Продължавам да вървя
сам в безликата тълпа,
празни очи, хора без лица,
някой ме препъва -
крача без да спра!
Гарванът злокобно грачи,
с мен е песента;
гарванът злокобно грачи -
аз съм песента!
Над тълпата размахвам
крила,
дущата се въздига
с песента,
гарванът изгубва се в тълпата,
аз летя към светлината -
в песента откривам
свободата!
© П Антонова Todos los derechos reservados