Jul 30, 2019, 4:09 PM

Искам си свободата 

  Poetry » Phylosophy
342 4 3

Искам си свободата,

изгубвам се в мъглата...

Искам си светлината -

потъвам в тъмнината...

Искам си любовта -

целият съм в рани и кървя...

 

Искаш ми душата,

само тя ми остана,

вземеш ли ми нея,

                 ще умра,

                 ще умра...

 

Продължавам да вървя

сам в безликата тълпа,

празни очи, хора без лица,

някой ме препъва -

крача без да спра!

 

Гарванът злокобно грачи,

с мен е песента;

гарванът злокобно грачи -

аз съм песента!

 

Над тълпата размахвам

                      крила,

дущата се въздига

                      с песента,

гарванът изгубва се в тълпата,

аз летя към светлината -

в песента откривам

                      свободата!

© П Антонова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Ангелче, благодаря ти! А ти даряваш винаги усмивки и топлота с присъствието си!
  • Да, Марианке, понякога наистина се чувстваме сами срещу света...
    Ники, гарванът нека си граи, докато душата има крила, има и той да почака!

    Благодаря ви много и за коментарите!
  • Свободата е израз на дишане!
    Без душевно робство и окови!
    Много ми хареса!
    Поздрави, Пепи!
Random works
: ??:??