Искам те
Вечер е и пак се връщам у дома,
и не търся светлина във тъмнината.
Искам да усетя колко съм сама
и да чуя шепота на тишината.
Искам да потъна в мислите си
и да те намеря пак във тях,
искам пак да те направя истински,
и да изживея своя мислен грях.
Искам да съм бурна, пълноводна
и в стихията си да те разруша,
тялото ти в пепел да превърна -
ако поискам мога и това.
Искам да пия от теб, да те поглъщам,
да смразявам кръвта ти, като жар да те горя...
после в шепи да те сбирам
и отново да те съградя.
Мога да те имам щом поискам,
мога и те искам без вина.
Даже да не може да си истински,
да те желая мога да си позволя.
и не търся светлина във тъмнината.
Искам да усетя колко съм сама
и да чуя шепота на тишината.
Искам да потъна в мислите си
и да те намеря пак във тях,
искам пак да те направя истински,
и да изживея своя мислен грях.
Искам да съм бурна, пълноводна
и в стихията си да те разруша,
тялото ти в пепел да превърна -
ако поискам мога и това.
Искам да пия от теб, да те поглъщам,
да смразявам кръвта ти, като жар да те горя...
после в шепи да те сбирам
и отново да те съградя.
Мога да те имам щом поискам,
мога и те искам без вина.
Даже да не може да си истински,
да те желая мога да си позволя.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Магдалена Стоянова Todos los derechos reservados
