Искам те
Вечер е и пак се връщам у дома,
и не търся светлина във тъмнината.
Искам да усетя колко съм сама
и да чуя шепота на тишината.
Искам да потъна в мислите си
и да те намеря пак във тях,
искам пак да те направя истински,
и да изживея своя мислен грях.
Искам да съм бурна, пълноводна
и в стихията си да те разруша,
тялото ти в пепел да превърна -
ако поискам мога и това.
Искам да пия от теб, да те поглъщам,
да смразявам кръвта ти, като жар да те горя...
после в шепи да те сбирам
и отново да те съградя.
Мога да те имам щом поискам,
мога и те искам без вина.
Даже да не може да си истински,
да те желая мога да си позволя.
и не търся светлина във тъмнината.
Искам да усетя колко съм сама
и да чуя шепота на тишината.
Искам да потъна в мислите си
и да те намеря пак във тях,
искам пак да те направя истински,
и да изживея своя мислен грях.
Искам да съм бурна, пълноводна
и в стихията си да те разруша,
тялото ти в пепел да превърна -
ако поискам мога и това.
Искам да пия от теб, да те поглъщам,
да смразявам кръвта ти, като жар да те горя...
после в шепи да те сбирам
и отново да те съградя.
Мога да те имам щом поискам,
мога и те искам без вина.
Даже да не може да си истински,
да те желая мога да си позволя.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Магдалена Стоянова Всички права запазени
